Dumite-BG – онлайн речник за българския език

незамлъкващ

[nɛzɐmˈɫɤkvɐʃt]

незамлъкващ значение:

Какво е незамлъкващ? Който не спира да издава звуци, да говори или да шуми; непрестанен.

1. (пряко) Който не спира да издава звуци, да говори или да шуми; непрестанен.
2. (преносно) Който е вечен, който не изчезва или не се забравя (за спомени, чувства, слава).
Ударение
незамлъ̀кващ
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
не-зам-лък-ващ
Род
мъжки
Мн. число
незамлъкващи
Вид
несвършен
Преходност
непреходен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на незамлъкващ

(пряко)
  • От залата се чуваха незамлъкващи аплодисменти.
  • Незамлъкващият телефон го изнервяше допълнително.
(преносно)
  • В сърцето му имаше незамлъкваща болка по загубената родина.

Антоними на незамлъкващ

Как се пише незамлъкващ

Грешни изписвания: не замлъкващ, незъмлъкващ, незамлакващ, незамлъквъщ
Частицата не се пише слято със сегашните деятелни причастия, когато се използват атрибутивно (като прилагателни).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:замлъкващ
Отрицателна форма на сегашно деятелно причастие от глагола 'замлъквам'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • незамлъкващи овации
  • незамлъкващ шум
  • незамлъкващ спор

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.