неизкоренен
[nɛiskorɛˈnɛn]
неизкоренен значение:
Какво е неизкоренен? Който не е изваден заедно с корена (за растение).
1. (пряко) Който не е изваден заедно с корена (за растение).
2. (преносно) Който не е премахнат или унищожен напълно (за навик, зло, предразсъдък).
- Ударение
- неизкоренѐн
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- не-из-ко-ре-нен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- неизкоренени
Примери за използване на неизкоренен
(пряко)
- В градината остана само един неизкоренен пън.
(преносно)
- Корупцията остана неизкоренен проблем в системата.
- Все още имаше неизкоренени предразсъдъци в обществото.
Синоними на неизкоренен
Антоними на неизкоренен
Как се пише неизкоренен
Грешни изписвания: неизкоренън, не изкоренен, нейзкоренен, неизкуренен
Думата се пише слято. В окончанието се пише е (неизкоренен, неизкоренена).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:корен
Отрицателна форма на миналото страдателно причастие 'изкоренен', от глагола 'изкореня'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- неизкоренен навик
- неизкоренен плевел
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
