необятност
[nɛoˈbʲatnost]
необятност значение:
Какво е необятност? Качеството на нещо, което е безгранично, огромно по размери и не може да бъде обхванато с поглед или мисъл.
1. (пряко) Качеството на нещо, което е безгранично, огромно по размери и не може да бъде обхванато с поглед или мисъл.
- Ударение
- необя̀тност
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- не-о-бят-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- необятности
Примери за използване на необятност
(пряко)
- Пътниците се възхищаваха на необятността на океана.
- Космическата необятност плаши и едновременно привлича изследователите.
Синоними на необятност
Антоними на необятност
Как се пише необятност
Грешни изписвания: неубятност, необятноста, необятнуст
Пише се с о (необятност), тъй като представката е не-, а коренът е свързан с обем. При членуване се удвоява т (необятността).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:обяти
Образувано от отрицателната частица „не“, корена „обят“ (от глагола „обемам“, старобълг. „обяти“ – прегръщам, обхващам) и наставката „-ост“. Буквално означава „невъзможност да бъде обхванато“.
Употреба
Чести словосъчетания:
- необятност на вселената
- синя необятност
- морска необятност
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
