неокончателно
[nɛokonˈt͡ʃatɛlno]
неокончателно значение:
Какво е неокончателно? По начин, който не е завършен или краен; временно, условно, с възможност за промяна.
1. (общо) По начин, който не е завършен или краен; временно, условно, с възможност за промяна.
- Ударение
- неоконча̀телно
- Част на речта
- наречие
- Сричкоделение
- не-о-кон-ча-тел-но
- Род
- няма
- Мн. число
- няма
Примери за използване на неокончателно
(общо)
- Решението беше взето неокончателно и подлежи на преразглеждане.
- Те се договориха неокончателно за цената.
Синоними на неокончателно
Антоними на неокончателно
Как се пише неокончателно
Грешни изписвания: не окончателно, неокончатекно, неукончателно, неокунчателно, неокончътелно, неокончателну
Пише се слято като едно наречие. Съдържа представките не- и о-.
Етимология
Произход:Руски/Български
Оригинална дума:конец
От прилагателното 'неокончателен'. Коренът е 'кон-' (край, конец). Сродно с руското 'окончательный'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- решавам неокончателно
- приемам неокончателно
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
