неоправдано
[nɛoprɐvˈdano]
неоправдано значение:
Какво е неоправдано? Без наличие на основателна причина или доказателство; лишено от основание.
1. (общо) Без наличие на основателна причина или доказателство; лишено от основание.
- Ударение
- неоправда̀но
- Част на речта
- наречие, прилагателно име
- Сричкоделение
- не-о-прав-да-но
- Род
- среден
Примери за използване на неоправдано
(общо)
- Той постъпи неоправдано жестоко с подчинените си.
- Рискът в тази ситуация е неоправдано висок.
Синоними на неоправдано
Антоними на неоправдано
Как се пише неоправдано
Пише се слято като едно цяло понятие. Пише се с 'о' (оправдано), тъй като произлиза от 'правда', а не 'управа'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:правда
Произлиза от 'не' + 'оправдан' (минало страдателно причастие на 'оправдая'), което води към корена 'прав'/'правда' – истина, закон.
Употреба
Чести словосъчетания:
- неоправдано висок
- неоправдано закъснение
- неоправдано доверие
