неоправданост
[nɛoprɐvˈdanost]
неоправданост значение:
Какво е неоправданост? Липса на разумно основание, причина или доказателство за нещо; качеството на нещо да бъде безпочвено.
1. (пряко) Липса на разумно основание, причина или доказателство за нещо; качеството на нещо да бъде безпочвено.
- Ударение
- неоправда̀ност
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- не-о-прав-да-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Примери за използване на неоправданост
(пряко)
- Неоправдаността на разходите предизвика одит на фирмата.
- Имаше пълна неоправданост в обвиненията срещу него.
Синоними на неоправданост
Антоними на неоправданост
Как се пише неоправданост
Грешни изписвания: неуправданост, неопръвданост, неоправдъност, неоправдануст
Пише се с о в началото на корена (от оправдавам), а не с 'у'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:прав
Отрицание 'не' + 'оправданост'. От 'оправдавам', свързано с корена 'прав' (истина, право).
Употреба
Чести словосъчетания:
- икономическа неоправданост
- социална неоправданост
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
