неоснователност
[nɛosnoˈvatɛlnost]
неоснователност значение:
Какво е неоснователност? Липса на достатъчно основание, причина или доказателства за нещо; безпочвеност.
1. (общо) Липса на достатъчно основание, причина или доказателства за нещо; безпочвеност.
- Ударение
- неоснова̀телност
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- не-ос-но-ва-тел-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- неоснователности
Примери за използване на неоснователност
(общо)
- Съдът отхвърли иска поради неговата неоснователност.
- Обвиненията се отличаваха с пълна неоснователност.
Синоними на неоснователност
Антоними на неоснователност
Как се пише неоснователност
Грешни изписвания: не основателност, неуснователност, неоснувателност, неосновътелност, неоснователнуст
Пише се слято. Съдържа едно н пред наставката -ост, тъй като прилагателното основателен завършва на -ен (а не на -нен).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:основа
Дериват от прилагателното 'неоснователен', което идва от 'основа' (база, фундамент).
Употреба
Чести словосъчетания:
- явна неоснователност
- правна неоснователност
