неочебиен
[nɛot͡ʃɛˈbiɛn]
неочебиен значение:
Какво е неочебиен? Който не се забелязва лесно; който не прави силно впечатление; незабележим, дискретен.
1. (пряко) Който не се забелязва лесно; който не прави силно впечатление; незабележим, дискретен.
- Ударение
- неочебѝен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- не-о-че-би-ен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- неочебийни
Примери за използване на неочебиен
(пряко)
- Той носеше неочебиен сив костюм, за да се слее с тълпата.
- Разликите между двата модела бяха неочебийни за непрофесионалиста.
Синоними на неочебиен
Как се пише неочебиен
Грешни изписвания: неучебиен, неочебиин, неочебйен
Думата се пише слято (като едно цяло прилагателно име с преднаставка не-). Съдържа променливо я: неочебиен (ед.ч.), неочебийни (мн.ч.).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:не + очи + бия
Образувано от отрицателната частица *не* и прилагателното *очебиен* (от *очи* + *бия* - който се набива на очи).
Употреба
Чести словосъчетания:
- неочебиен детайл
- неочебийна разлика
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
