непоказателен
[nɛpokɐˈzatɛlɛn]
непоказателен значение:
Какво е непоказателен? Който не разкрива същността на нещо, не служи като доказателство или типичен пример; който не е характерен.
1. (обща употреба) Който не разкрива същността на нещо, не служи като доказателство или типичен пример; който не е характерен.
- Ударение
- непоказа́телен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- не-по-ка-за-те-лен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- непоказателни
Примери за използване на непоказателен
(обща употреба)
- Този единичен случай е напълно непоказателен за общата статистика.
- Извадката е твърде малка и резултатът е непоказателен.
Синоними на непоказателен
Антоними на непоказателен
Как се пише непоказателен
Грешни изписвания: не показателен, непуказателен, непокъзателен, непоказътелен
Отрицателната частица не се пише слято с прилагателни, когато образува единно понятие.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:показателен
Отрицателна форма на 'показателен', произлизаща от глагола 'показвам'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- непоказателен пример
- непоказателен резултат
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
