непокаяние
[nɛpokaˈjaniɛ]
непокаяние значение:
Какво е непокаяние? Липса на разкаяние за извършени грехове или постъпки; упорство в греха или грешката.
1. (религия) Липса на разкаяние за извършени грехове или постъпки; упорство в греха или грешката.
- Ударение
- непокая̀ние
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- не-по-ка-я-ни-е
- Род
- среден
- Мн. число
- няма
Примери за използване на непокаяние
(религия)
- Непокаянието се счита за пречка пред духовното спасение.
- Той прояви ожесточено непокаяние въпреки очевидните доказателства за вината си.
Синоними на непокаяние
Как се пише непокаяние
Грешни изписвания: не покаяние, непукаяние, непокъяние, непокаянйе
Пише се слято като абстрактно съществително име с отрицателна частица, образуващо смислово единство.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:pokayanie
Съставено от отрицанието 'не' и църковнославянския термин 'покаяние' (от 'кая се').
Употреба
Чести словосъчетания:
- греховни непокаяние
- сърдечно непокаяние
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
