непокварен
[nɛpokˈvarɛn]
непокварен значение:
Какво е непокварен? Който не е засегнат от морално разложение; чист, нравствен, честен.
1. (пряко) Който не е засегнат от морално разложение; чист, нравствен, честен.
2. (преносно) Който е запазен в първоначалния си, естествен вид; неповреден, нефалшифициран.
- Ударение
- непоква̀рен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- не-пок-ва-рен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- непокварени
Примери за използване на непокварен
(пряко)
- Той имаше непокварена душа и вярваше в доброто у хората.
- Търсеха някой непокварен от властта политик.
(преносно)
- Наслаждаваха се на непокварената природа в планината.
- Вкусът на домашното вино беше непокварен от химия.
Антоними на непокварен
Как се пише непокварен
Грешни изписвания: непукварен, не покварен, непоквърен
Думата се пише слято, тъй като е прилагателно име, образувано с отрицателната частица не-. Когато не се използва за отричане на сказуемото, се пише отделно (напр. Той не е покварен).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:покваря
Произлиза от отрицателната частица 'не' и миналото страдателно причастие на глагола 'покваря' (от корен 'квар' - развала, повреда). Формира се като прилагателно, означаващо липса на поквара или развала.
Употреба
Чести словосъчетания:
- непокварена душа
- непокварена младост
- непокварена природа
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
