непорицан
[nɛporiˈt͡san]
непорицан значение:
Какво е непорицан? Който не е получил мъмрене, укор или официално порицание за постъпките си; останал без морална санкция.
1. (етика/право) Който не е получил мъмрене, укор или официално порицание за постъпките си; останал без морална санкция.
- Ударение
- непорицàн
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- не-по-ри-цан
- Род
- мъжки
- Мн. число
- непорицани
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
Примери за използване на непорицан
(етика/право)
- Постъпката му остана непорицана от обществото, което го окуражи.
- Никой престъпник не бива да остава непорицан.
Как се пише непорицан
Грешни изписвания: не порицан, непорицън, непурицан, непорйцан
Пише се слято. Причастия, завършващи на -ан/-ян, се изписват с 'а'/'я', не с 'ъ'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:порицая
От старобългарски, свързано с говорене против някого ('река', 'реч'). Образувано от 'не' + 'порицан'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- оставам непорицан
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
