укорен
[oˈkɔrɛn]
укорен значение:
Какво е укорен? Който изразява или съдържа укор (обвинение, неодобрение).
1. (пряко) Който изразява или съдържа укор (обвинение, неодобрение).
- Ударение
- уко̀рен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- у-ко-рен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- укорни
Примери за използване на укорен
(пряко)
- Тя му хвърли кратък, укорен поглед.
- В гласа му се долавяше укорен тон.
Синоними на укорен
Антоними на укорен
Как се пише укорен
Грешни изписвания: укорителен, окорен, укурен
Да се различава от миналото страдателно причастие укорѐн (от глагола укоря). Като прилагателно ударението пада на втората сричка: уко̀рен.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:укор
Произлиза от съществителното 'укор' + прилагателната наставка '-ен'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- укорен поглед
- укорен жест
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
