непринуденост
[nɛpriˈnudɛnost]
непринуденост значение:
Какво е непринуденост? Качество на човек или поведение, което се характеризира с липса на изкуственост, напрежение или преструвка; естественост и свобода в общуването.
1. (Пряко) Качество на човек или поведение, което се характеризира с липса на изкуственост, напрежение или преструвка; естественост и свобода в общуването.
- Ударение
- неприну̀деност
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- не-при-ну-де-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- непринудености
Примери за използване на непринуденост
(Пряко)
- Тя спечели всички гости със своята непринуденост и чар.
- В разговора им се усещаше известна липса на непринуденост.
Синоними на непринуденост
Антоними на непринуденост
Как се пише непринуденост
Грешни изписвания: непренуденост, не принуденост, непрйнуденост, неприноденост, непринуденуст
Думата се пише слято, тъй като е съществително име, образувано с частицата не, която става представка. Гласната в корена е и (от нужда/нудя), а не е.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:непринуден
Производна дума, образувана от прилагателното 'непринуден' (от 'принудя') и наставката за абстрактни съществителни имена '-ост'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- детска непринуденост
- чаровна непринуденост
- държа се с непринуденост
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
