Енциклопедия на българския език

неубедителност

[nɛubɛˈditɛlnost]

неубедителност значение:

Какво е неубедителност? Качество на нещо или някого, което не успява да убеди, да докаже правотата си или да предизвика доверие; липса на достатъчно аргументи или сила на въздействие.

1. (общо) Качество на нещо или някого, което не успява да убеди, да докаже правотата си или да предизвика доверие; липса на достатъчно аргументи или сила на въздействие.
Ударение
неубедѝтелност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
не-у-бе-ди-тел-ност
Род
женски
Мн. число
неубедителности
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на неубедителност

(общо)
  • Защитата загуби делото поради неубедителност на доказателствата.
  • В гласа му се долавяше неубедителност и колебание.

Антоними на неубедителност

Как се пише неубедителност

Думата се пише с у (от убедя, не обедя) и слято с частицата не, когато образува ново съществително име.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:не- + убедителен
Дериват от прилагателното 'убедителен' с отрицателна представка 'не-'. 'Убедителен' произлиза от глагола 'убедя' (у- + беда - да накарам някого да повярва).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • крайна неубедителност
  • демонстрирам неубедителност