Dumite-BG – онлайн речник за българския език

неупълномощен

[nɛopɐɫnoˈmɔʃtɛn]

неупълномощен значение:

Какво е неупълномощен? Който не притежава официално право, мандат или разрешение да извършва определено действие или да представлява някого.

1. (право) Който не притежава официално право, мандат или разрешение да извършва определено действие или да представлява някого.
Ударение
неупълномо̀щен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
не-у-пъл-но-мо-щен
Род
мъжки
Мн. число
неупълномощени
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на неупълномощен

(право)
  • Неупълномощено лице се е опитало да влезе в системата за сигурност.
  • Всяка сделка, сключена от неупълномощен представител, може да бъде обявена за нищожна.

Синоними на неупълномощен

Антоними на неупълномощен

Как се пише неупълномощен

Грешни изписвания: не упълномощен, неопълномощен, неупълномощтeн, неупалномощен, неупълнумощен, неупълномущен
Думата се пише слято (отрицателна частица 'не' + причастие в ролята на прилагателно). Пише се с 'у', а не с 'о' (от предлога 'у' в състава на глагола).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:пълномощие
Образувано от отрицателната частица 'не' и миналото страдателно причастие на глагола 'упълномощя'. Базира се на съществителното 'пълномощие'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • неупълномощено лице
  • неупълномощен достъп
  • неупълномощен представител

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.