Dumite-BG – онлайн речник за българския език

обаян

[oˈbajan]

обаян значение:

Какво е обаян? Който е под силното въздействие на нечий чар; очарован, пленен, захласнат.

1. (преносно) Който е под силното въздействие на нечий чар; очарован, пленен, захласнат.
Ударение
обàян
Част на речта
прилагателно име, глагол
Сричкоделение
о-ба-ян
Род
мъжки
Мн. число
обаяни
Вид
свършен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на обаян

(преносно)
  • Публиката остана обаяна от прекрасното изпълнение.
  • Той стоеше обаян от красотата на природата.

Антоними на обаян

Как се пише обаян

Грешни изписвания: обаен, убаян, объян
Думата завършва на -ян, тъй като идва от глагол на -я (обая -> обаян). Проверка: 'те обаяха'.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:обаꙗти
Минало страдателно причастие на глагола 'обая' (омагьосвам, чаровaм). Коренът е свързан с 'баене' (говорене, магическо заклинание).

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.