Dumite-BG – онлайн речник за българския език

обезверяване

[obɛzvɛˈrʲavɐnɛ]

обезверяване значение:

Какво е обезверяване? Процес на загуба на вяра, надежда или доверие в нещо или някого; изпадане в състояние на безнадеждност.

1. (пряко) Процес на загуба на вяра, надежда или доверие в нещо или някого; изпадане в състояние на безнадеждност.
Ударение
обезверя̀ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
о-без-ве-ря-ва-не
Род
среден
Мн. число
обезверявания
Вид
несвършен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на обезверяване

(пряко)
  • Продължителната криза доведе до пълно обезверяване на населението.
  • Обезверяването сред младите хора е тревожен социален симптом.

Антоними на обезверяване

Как се пише обезверяване

Грешни изписвания: обеверяване, обезвиряване, убезверяване, обезверявъне
Пише се с 'я' след 'р' (променливо я), тъй като ударението пада върху гласната и е пред твърда сричка в основната глаголна форма, но тук следва правилото за запазване на корена.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:вяра
Образувано от префикс 'о-', корен 'безвер-' (липса на вяра) и суфикс за отглаголно съществително '-ане'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • масово обезверяване
  • политическо обезверяване
  • чувство на обезверяване

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.