обеззвучаване
[obɛzzvuˈt͡ʃavɐnɛ]
обеззвучаване значение:
Какво е обеззвучаване? Фонетичен процес, при който звучен съгласен губи своята звучност и се превръща в беззвучен (напр. в края на думата).
1. (лингвистика) Фонетичен процес, при който звучен съгласен губи своята звучност и се превръща в беззвучен (напр. в края на думата).
2. (техника) Премахване на звука от видеозапис или помещение (звукоизолация).
- Ударение
- обеззвуча̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-без-зву-ча-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- обеззвучавания
Примери за използване на обеззвучаване
(лингвистика)
- В българския език е характерно обеззвучаването на съгласните в края на думите.
- Явлението е известно още като редукция по звучност.
(техника)
- Стените се нуждаят от допълнително обеззвучаване.
- Програмата позволява пълно обеззвучаване на видеоклипа.
Синоними на обеззвучаване
Антоними на обеззвучаване
Как се пише обеззвучаване
Грешни изписвания: обесзвучаване, обезвучаване, убеззвучаване, обеззвочаване, обеззвучъване, обеззвучавъне
Думата съдържа две букви з една до друга. Първата е от представката без-, а втората е от корена звук. При изговор се сливат, но правописно се запазват.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:звук
Словообразувателна верига: звук -> озвуча -> обеззвуча -> обеззвучаване. Представките 'о-' и 'без-' (липса) се комбинират с корена.
Употреба
Чести словосъчетания:
- краесловно обеззвучаване
- шумово обеззвучаване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
