обезкуражаване
[o.bɛz.ku.raˈʒa.va.nɛ]
обезкуражаване значение:
Какво е обезкуражаване? Действието по глагола обезкуражавам; отнемане на смелостта, увереността или надеждата на някого.
1. (общо) Действието по глагола обезкуражавам; отнемане на смелостта, увереността или надеждата на някого.
2. (психология) Състояние на липса на вяра в собствените сили или в успеха на начинание.
- Ударение
- обезкуража̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-без-ку-ра-жа-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- обезкуражавания
Примери за използване на обезкуражаване
(общо)
- Постоянните критики доведоха до пълно обезкуражаване на младия автор.
(психология)
- След загубата в отбора цареше чувство на обезкуражаване.
Синоними на обезкуражаване
Антоними на обезкуражаване
Как се пише обезкуражаване
Грешни изписвания: обескуражаване, убезкуражаване, обезкоражаване, обезкуръжаване, обезкуражъване, обезкуражавъне
Представката е обез- (о- + без-). Пред звучни съгласни и гласни з се запазва и не се променя в с.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:обезкуражавам
Отглаголно съществително от глагола 'обезкуражавам'. Коренът 'кураж' е заемка от френски (courage).
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
