Dumite-BG – онлайн речник за българския език

окуражаване

[okuraˈʒavanɛ]

окуражаване значение:

Какво е окуражаване? Действието по вдъхване на смелост, увереност или надежда на някого.

1. (пряко) Действието по вдъхване на смелост, увереност или надежда на някого.
Ударение
окуража̀ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
о-ку-ра-жа-ва-не
Род
среден
Мн. число
окуражавания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на окуражаване

(пряко)
  • Той имаше нужда от малко окуражаване преди изпита.
  • Думите ѝ послужиха за окуражаване на екипа.

Антоними на окуражаване

Как се пише окуражаване

Грешни изписвания: окоражаване, укуражаване, окуръжаване, окуражъване, окуражавъне
Пише се с у в корена (от кураж), а не с о. Представката е о-.

Етимология

Произход:Френски / Латински
Оригинална дума:courage / cor
Отглаголно съществително от 'окуражавам'. Коренът идва през френското 'courage' от латинското 'cor' (сърце), но самата дума е образувана на българска почва с представка 'о-' и наставка '-ане'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • взаимно окуражаване
  • думи на окуражаване

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.