Dumite-BG – онлайн речник за българския език

обезсърчителен

[obɛsˈsɤrt͡ʃitɛlɛn]

обезсърчителен значение:

Какво е обезсърчителен? Който отнема куража, надеждата или желанието за действие; който предизвиква отчаяние или разочарование.

1. (пряко) Който отнема куража, надеждата или желанието за действие; който предизвиква отчаяние или разочарование.
Ударение
обезсърчѝтелен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
о-без-сър-чи-те-лен
Род
мъжки
Мн. число
обезсърчителни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на обезсърчителен

(пряко)
  • Резултатите от първия опит бяха обезсърчителни, но екипът продължи работа.
  • Получихме обезсърчителен отговор от администрацията.

Синоними на обезсърчителен

Антоними на обезсърчителен

Как се пише обезсърчителен

Грешни изписвания: обесърчителен, обезърчителен, убезсърчителен, обезсарчителен, обезсърчйтелен
Думата се пише с двойно с в средата, поради срещата на представката без- и корена -сърч-. Въпреки обеззвучаването при изговор, морфологичният строеж се запазва в правописа.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:сърце
Префиксално-суфиксално образувание: представка о- + представка без- + корен -сърч- (от сърце) + наставки -и- и -телен. Калка на латинското *discouraging*.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • обезсърчителен резултат
  • обезсърчителна новина

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.