обирничество
[oˈbirnit͡ʃɛstvo]
обирничество значение:
Какво е обирничество? Системно извършване на обири; разбойничество.
1. (право / криминалистика) Системно извършване на обири; разбойничество.
2. (преносно) Поведение на човек, който присвоява чуждо имущество или експлоатира другите безскрупулно.
- Ударение
- оби'рничество
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-бир-ни-че-ство
- Род
- среден
- Мн. число
- няма
Примери за използване на обирничество
(право / криминалистика)
- В следвоенните години обирничеството по пътищата е било често явление.
(преносно)
- Тези такси са чисто обирничество спрямо клиентите.
Синоними на обирничество
Антоними на обирничество
Как се пише обирничество
Грешни изписвания: убирничество, обйрничество, обирнйчество, обирничеству
Думата се пише с и (обир), произлиза от глагола обера/оббирам.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:обирник + -чество
От съществителното 'обирник' и наставката '-чество', обозначаваща качество или дейност.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
