Dumite-BG – онлайн речник за българския език

облекчителен

[oblɛkˈtʃitɛlɛn]

облекчителен значение:

Какво е облекчителен? Който служи за намаляване на тежест, болка, напрежение или трудност; който носи успокоение.

1. (общо) Който служи за намаляване на тежест, болка, напрежение или трудност; който носи успокоение.
2. (право) Който намалява вината или отговорността (за обстоятелство).
Ударение
облекчи'телен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
об-лек-чи-те-лен
Род
мъжки
Мн. число
облекчителни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на облекчителен

(общо)
  • Лекарят предписа нови облекчителни процедури за болката в кръста.
  • Взеха се облекчителни мерки за бизнеса по време на кризата.
(право)
  • Съдът взе предвид всички смекчаващи и облекчителни вината обстоятелства.
  • Защитата пледира за наличие на облекчителни причини.

Синоними на облекчителен

Антоними на облекчителен

Как се пише облекчителен

Грешни изписвания: обликчителен, ублекчителен, облекчйтелен
Коренът е 'лек' (от лек, лесен), затова се пише с 'е', а не с 'и'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:лек
Образувано от глагола 'облекча' (правя по-лек, помагам) + наставка '-ителен'. Коренът е общославянски 'лек' (лесен, с малко тегло).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • облекчително обстоятелство
  • облекчителна мярка
  • облекчителен режим

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.