оброчен
[oˈbrɔt͡ʃɛn]
оброчен значение:
Какво е оброчен? Който се отнася до оброк (религиозен обет) или е посветен/дарен по силата на обет.
1. (Религия/Етнография) Който се отнася до оброк (религиозен обет) или е посветен/дарен по силата на обет.
- Ударение
- обро̀чен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- об-ро-чен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- оброчни
Примери за използване на оброчен
(Религия/Етнография)
- В местността се намира стар оброчен камък, почитан от местните жители.
- Семейството приготви оброчен хляб за празника.
Как се пише оброчен
Грешни изписвания: обрачен, уброчен, обручен
Думата се пише с две 'о'. Коренът е 'рок' (река, казвам, обричам).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:оброкъ
Произлиза от съществителното 'оброк' (обещание пред Бога, жертвоприношение, свещено място) + наставка '-ен'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- оброчен кръст
- оброчен камък
- оброчен курбан
- оброчище
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
