овехтялост
[ovɛxˈtʲaɫost]
овехтялост значение:
Какво е овехтялост? Състояние или качество на нещо, което е старо, износено от дълга употреба и е загубило първоначалния си вид.
1. (пряко) Състояние или качество на нещо, което е старо, износено от дълга употреба и е загубило първоначалния си вид.
2. (преносно) Загуба на актуалност; качество на нещо, което е демоде или не отговаря на съвременните изисквания.
- Ударение
- овехтя̀лост
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-вех-тя-лост
- Род
- женски
- Мн. число
- овехтялости (рядко)
Примери за използване на овехтялост
(пряко)
- Овехтялостта на мебелите придаваше особен чар на стаята, но издаваше и липсата на средства.
- По дрехите му личеше овехтялост, но бяха чисти и спретнати.
(преносно)
- Идеите му страдаха от овехтялост и не бяха приети от младите служители.
- Овехтялостта на този закон пречи на развитието на технологиите.
Синоними на овехтялост
Антоними на овехтялост
Как се пише овехтялост
Грешни изписвания: овехтялозт, увехтялост, овехтелост, овехтялуст
Думата се пише с х (от вехт), а не с ф. Завършва на наставката -ост, която е характерна за съществителни имена от женски род. Променливото я се запазва, тъй като е под ударение и пред твърда сричка.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:вехт
Произлиза от прилагателното „вехт“ (старобългарски „ветхъ“ – стар), чрез глагола „овехтявам“ и наставката за абстрактни съществителни „-ост“.
Употреба
Чести словосъчетания:
- видима овехтялост
- белези на овехтялост
- морална овехтялост
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
