огънче
[oˈɡɤnt͡ʃɛ]
огънче значение:
Какво е огънче? Малък, слаб огън или пламък; искра.
1. (пряко) Малък, слаб огън или пламък; искра.
2. (ботаника) Тревисто растение от род Adonis с ярки цветове (най-често червени или жълти), разпространено в сухи и тревисти места.
3. (преносно) Блясък в очите, изразяващ силна емоция, живост или ентусиазъм.
- Ударение
- огъ̀нче
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-гън-че
- Род
- среден
- Мн. число
- огънчета
Примери за използване на огънче
(пряко)
- Тя запали клечка кибрит и малкото огънче освети лицето ѝ.
- В камината мъждукаше последното огънче на загасващата жаравка.
(ботаника)
- По поляните вече бяха нацъфтели алените огънчета.
- Пролетното огънче (Adonis vernalis) е защитен вид в България.
(преносно)
- В очите му играеше лукаво огънче.
- Тя говореше за идеята си с огънче и страст.
Антоними на огънче
Как се пише огънче
Грешни изписвания: оганче, огънчи, угънче
Думата се пише с ъ в корена (проверка с 'огън') и завършва на е, тъй като е съществително от среден род.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:огън
Умалителна форма, образувана от корена на съществителното име 'огън' (от старобългарски Ⱉⰳⱄⱀⱐ) с добавяне на деминутивната наставка '-че', характерна за среден род.
Употреба
Чести словосъчетания:
- синьо огънче
- пролетно огънче
- живо огънче
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
