Dumite-BG – онлайн речник за българския език

пламъче

[ˈpɫamət͡ʃɛ]

пламъче значение:

Какво е пламъче? Малък пламък; слабо горене.

1. (пряко) Малък пламък; слабо горене.
2. (преносно) Слаб признак на чувство, живот или надежда; искра.
3. (ботаника) Народно наименование на градинското цвете флокс (Phlox) или салвия (Salvia splendens), заради ярките червени цветове.
Ударение
пла̀мъче
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
пла-мъ-че
Род
среден
Мн. число
пламъчета
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на пламъче

(пряко)
  • Свещта догаряше с трепкащо синьо пламъче.
  • В камината играеха весели пламъчета.
(преносно)
  • В очите му се появи пламъче на надежда.
  • Пламъчето на живота ѝ бавно угасваше.
(ботаника)
  • Баба е насадила леха с червено пламъче в градината.

Как се пише пламъче

Грешни изписвания: пламаче, пламъкче, плъмъче
Пише се с 'ъ' в корена (от 'пламък'). При образуване на умалителното 'к' преминава в 'ч' (палатализация).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:пламък
Умалителна форма на 'пламък' + наставка '-че'. Коренът е със старославянски произход (*polmę).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • синьо пламъче
  • газено пламъче

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.