озадача
[ozɐdɐˈt͡ʃa]
озадача значение:
Какво е озадача? Причиня недоумение или затруднение у някого; поставя в трудно положение за разбиране или решение.
1. (пряко) Причиня недоумение или затруднение у някого; поставя в трудно положение за разбиране или решение.
- Ударение
- озадача̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- о-за-да-ча
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Възвратна форма
- озадача се
- Видова двойка
- озадачавам
Форми на думата озадача 52
- озадачат
- озадачете
- озадачеше
- озадачейки
- озадачел
- озадачела
- озадачели
- озадачело
- озадачелия
- озадачелата
- озадачелите
- озадачелият
- озадачелото
- озадачен
- озадачена
- озадачени
- озадачено
- озадачения
- озадачената
- озадачените
- озадаченият
- озадаченото
- озадачех
- озадачеха
- озадачехме
- озадачехте
- озадачещ
- озадачеща
- озадачещи
- озадачещо
- озадачещия
- озадачещата
- озадачещите
- озадачещият
- озадачещото
- озадачи
- озадачим
- озадачиш
- озадачите
- озадачил
- озадачила
- озадачили
- озадачило
- озадачилия
- озадачилата
- озадачилите
- озадачилият
- озадачилото
- озадачих
- озадачиха
- озадачихме
- озадачихте
Примери за използване на озадача
(пряко)
- Въпросът му успя да озадачи дори професора.
- Това странно поведение ще озадачи всичките му приятели.
Антоними на озадача
Как се пише озадача
Грешни изписвания: озадачъ, узадача, озъдача, озадъча
Пише се с о (представка о-). В 1 л. ед.ч. завършва на -а (озадача), не на -ъ.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:о- + задача
Образуван от съществителното „задача“ с глаголна наставка и представка о-. Буквално: „да поставя задача (трудност) на някого“.
Употреба
Чести словосъчетания:
- озадача някого
- силно озадача
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.