окаяние
[oˈkajaniɛ]
окаяние значение:
Какво е окаяние? Крайно бедствено положение; състояние на духовна или физическа нищета и нещастие.
1. (архаично/книжовно) Крайно бедствено положение; състояние на духовна или физическа нищета и нещастие.
- Ударение
- ока̀яние
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-ка-я-ни-е
- Род
- среден
- Мн. число
- окаяния
Примери за използване на окаяние
(архаично/книжовно)
- Народът бе изпаднал в последно окаяние след войните.
- Грешникът живееше в духовно окаяние.
Синоними на окаяние
Антоними на окаяние
Как се пише окаяние
Грешни изписвания: окаянйе, укаяние, окъяние
Думата се пише с о в началото и окончание -ие.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:окаꙗти
Произлиза от старобългарския глагол 'окаꙗти' (да оплаквам, да наричам някого нещастен), сродно с 'капа се' (разкайвам се).
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
