Енциклопедия на българския език

окисляване

[okisˈlʲavɐnɛ]

окисляване значение:

Какво е окисляване? Химична реакция, при която даден елемент или съединение се съединява с кислород.

1. (Химия) Химична реакция, при която даден елемент или съединение се съединява с кислород.
2. (Химия / Физика) Процес, при който атом, молекула или йон губи електрони, при което се повишава неговата степен на окисление.
Ударение
окисля̀ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
о-кис-ля-ва-не
Род
среден
Мн. число
окислявания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на окисляване

(Химия)
  • Окисляването на желязото води до образуване на ръжда.
  • При горенето протича бурно окисляване на горивото.
(Химия / Физика)
  • В галваничния елемент на анода винаги протича процес на окисляване.

Синоними на окисляване

Антоними на окисляване

Как се пише окисляване

Думата се пише с я (променливо я) пред сричка, съдържаща мека гласна или 'е', когато коренът е под ударение в сродни форми, но тук следва правилото за наставката -ване.

Етимология

Произход:Френски / Гръцки
Оригинална дума:oxyder / oxys
Терминът навлиза в българския език чрез руски или запалноевропейско влияние. Основава се на гръцката дума 'oxys' (кисел), използвана от Лавоазие за именуване на кислорода (oxygen), тъй като се е смятало, че всички киселини го съдържат.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • степен на окисляване
  • биологично окисляване
  • процес на окисляване