Енциклопедия на българския език

оксидация

[oksidˈat͡sijɐ]

оксидация значение:

Какво е оксидация? Химична реакция, при която вещество се съединява с кислород; процес на повишаване на степента на окисление на атом или йон чрез отдаване на електрони.

1. (химия) Химична реакция, при която вещество се съединява с кислород; процес на повишаване на степента на окисление на атом или йон чрез отдаване на електрони.
2. (техника) Обработка на метални повърхности за създаване на защитен оксиден слой (оксидиране).
Ударение
оксида̀ция
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ок-си-да-ци-я
Род
женски
Мн. число
оксидации
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на оксидация

(химия)
  • Оксидацията на желязото води до образуване на ръжда.
(техника)
  • Детайлите преминаха през термична оксидация за по-голяма корозионна устойчивост.

Антоними на оксидация

Как се пише оксидация

Думата е чуждица и се пише с о и и (окси-).

Етимология

Произход:Френски / Гръцки
Оригинална дума:oxydation / oxys
Заемка чрез западноевропейските езици (френски oxydation), възхождаща към старогръцкото oxys (кисел, остър).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • бърза оксидация
  • степен на оксидация