оклузивен
[okloziˈvɛn]
оклузивен значение:
Какво е оклузивен? Който служи за затваряне или запушване; който прекъсва достъпа на въздух (напр. превръзка).
1. (Медицина) Който служи за затваряне или запушване; който прекъсва достъпа на въздух (напр. превръзка).
2. (Езикознание (Фонетика)) За съгласен звук – който се образува чрез пълно преграждане на въздушната струя в устната кухина, последвано от рязко освобождаване (експлозия).
- Ударение
- оклузѝвен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- ок-лу-зи-вен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- оклузивни
Примери за използване на оклузивен
(Медицина)
- Поставена бе оклузивна превръзка върху раната, за да се предотврати проникването на въздух.
- Оклузивното заболяване на артериите води до намален кръвоток.
(Езикознание (Фонетика))
- Звуците 'п', 'т' и 'к' са беззвучни оклузивни съгласни.
- В българския език има богат набор от оклузивни фонеми.
Синоними на оклузивен
Антоними на оклузивен
Как се пише оклузивен
Грешни изписвания: уклузивен, оклузивин, оклозивен, оклузйвен
Пише се с двойно к в оригинал (occlusive), но на български е с едно к. Започва с о.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:occlusivus
Произлиза от латинския глагол occludere (затварям, запирам) чрез средновековен латински occlusivus.
Употреба
Чести словосъчетания:
- оклузивна превръзка
- оклузивна съгласна
- оклузивен фронт
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
