оклюмване
[oˈkʎumvɐnɛ]
оклюмване значение:
Какво е оклюмване? Действието по глагола оклюмам; отпускане на главата надолу поради умора, сънливост, болест или увяхване (за растение).
1. (Физиология/Поведение) Действието по глагола оклюмам; отпускане на главата надолу поради умора, сънливост, болест или увяхване (за растение).
2. (Психология (преносно)) Изпадане в състояние на потиснатост, униние или безволие; загуба на настроение.
- Ударение
- оклю̀мване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-клюм-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- оклюмвания
- Вид
- несвършен
Примери за използване на оклюмване
(Физиология/Поведение)
- Внезапното оклюмване на цветята подсказа, че са останали без вода.
- Старческото оклюмване на главата беше признак на дълбока дрямка.
(Психология (преносно))
- След лошата новина настъпи общо оклюмване сред екипа.
- Не допускай оклюмване на духа, въпреки трудностите.
Синоними на оклюмване
Антоними на оклюмване
Как се пише оклюмване
Грешни изписвания: уклюмване, оклюмвъне
Думата се пише с начално 'о' като представка и завършва на '-не', характерно за отглаголните съществителни имена от среден род.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:клюмам
Отглаголно съществително, образувано от глагола 'оклюмам', който произлиза от корена 'клюмам' (движа главата си надолу, кимам от сън или слабост) с представка 'о-'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- общо оклюмване
- внезапно оклюмване
- оклюмване на листата
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
