оковаване
[okoˈvavɐnɛ]
оковаване значение:
Какво е оковаване? Действието по поставяне на някого във вериги (окови) или белезници; лишаване от физическа свобода на движение.
1. (пряко) Действието по поставяне на някого във вериги (окови) или белезници; лишаване от физическа свобода на движение.
2. (преносно) Силно ограничаване на правата, свободата или възможностите за изява на някого.
- Ударение
- окова̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-ко-ва-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- оковавания
Примери за използване на оковаване
(пряко)
- Оковаването на пленниците стана бързо и безмилостно.
(преносно)
- Цензурата е форма на духовно оковаване на обществото.
Синоними на оковаване
Антоними на оковаване
Как се пише оковаване
Грешни изписвания: уковаване, окуваване, оковъване, оковавъне
Думата започва с представка о- и корен ков-. Гласната в корена се проверява с думата 'окови' или 'ковач', където 'о' е ясно чуваемо.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:оковы
Произлиза от глагола 'оковавам', който е производен на съществителното 'окови' (вериги), свързано с глагола 'кова'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- оковаване във вериги
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
