Dumite-BG – онлайн речник за българския език

омая

омая значение:

Какво е омая? Унес или опиянение, при което човек е погълнат от силно впечатление; обикновено в единствено число.

1. (съществително) Унес или опиянение, при което човек е погълнат от силно впечатление; обикновено в единствено число.
2. (съществително) Особен чар, с който някой или нещо привлича и очарова; само в единствено число.
3. (съществително) Силно въздействие върху чувствата; често в израза „под омаята на“.
4. (глагол) Да предизвикам възхищение и възторг у някого с красота, умение или друго качество.
5. (глагол) Да предизвикам унес, самозабрава или опиянение.
6. (глагол) Да повлияя силно на някого и да го накарам да приеме моите възгледи или желания.
7. (глагол; остаряло, книжовно) Да объркам или заблудя някого.
8. (глагол; диалектно) Да въздействам на някого с магия според народните вярвания.
9. (глагол) С „се“: да изпадна в захлас от красота или силно впечатление.
10. (глагол; остаряло, книжовно) С „се“: да изпитам замайване или зашеметяване.
Ударение
ома̀я
Част на речта
съществително име, глагол
Сричкоделение
о-ма-я
Род
женски (като съществително)
Мн. число
омаи
Вид
свършен (като глагол)
Преходност
преходен; с „се“ — непреходен
Спрежение
I (като глагол)
Възвратна форма
омая се
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на омая

(съществително)
  • Пролетният аромат го потопи в сладка омая.
(съществително)
  • Старата песен още пазеше своята омая.
(съществително)
  • Под омаята на музиката публиката замълча.
(глагол)
  • Певицата успя да омае публиката с гласа си.
(глагол)
  • Силният аромат на цветята го омая.
(глагол)
  • Ораторът успя да омае слушателите и да ги привлече към каузата си.
(глагол; остаряло, книжовно)
  • В стария разказ измамникът се опита да омае пътника с неверни обяснения.
(глагол; диалектно)
  • Според приказката магьосницата искала да омае момъка.
(глагол)
  • Омаях се от гледката към заснежените върхове.
(глагол; остаряло, книжовно)
  • В разказа героят се омая от изпитото вино.

Как се пише омая

Омая е съществително от женски род и глагол от свършен вид. Несвършената глаголна форма е омайвам. Поетично съществителното се употребява и в множествено число: омаи.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • сладка омая
  • под омаята на погледа

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.