Dumite-BG – онлайн речник за българския език

омая

[oˈmajɐ]

омая значение:

Какво е омая? Състояние на силно очарование, възхищение или увлечение, при което човек губи реална представа за света.

1. (Пряко) Състояние на силно очарование, възхищение или увлечение, при което човек губи реална представа за света.
2. (Медицина / Разговорно) Състояние на замайване, полусън или упойка; унесеност.
3. (Ботаника) Народно наименование на тревисто растение от род Омайниче (*Geum*), използвано в народната медицина и (според фолклора) за магии.
Ударение
ома̀я
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
о-ма-я
Род
женски
Мн. число
омаи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на омая

(Пряко)
  • Той я гледаше с несмигащи очи, изпаднал в любовна омая.
  • Омаята на музиката завладя цялата зала.
(Медицина / Разговорно)
  • След виното го обхвана лека омая и му се доспа.
(Ботаника)
  • Бабата набра стръкове омая за лек.

Антоними на омая

Как се пише омая

Грешни изписвания: умаяс, умая, омъя

Започва с о (представка за резултатност при глагола омайвам), а не с у.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:магьосвам/мая
Коренът е свързан със старобългарското *маѭ* (махам, давам знак, лъжа, правя магия). Сродна с глагола „омайвам“.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • сладка омая
  • любовна омая

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.