Dumite-BG – онлайн речник за българския език

омаян

[oˈmajan]

омаян значение:

Какво е омаян? Който е силно впечатлен, възхитен или пленен от нещо или някого; очарован.

1. (Пряко) Който е силно впечатлен, възхитен или пленен от нещо или някого; очарован.
2. (Физиология) Който е в състояние на замаяност, упоен или с помрачено съзнание (от алкохол, билки, удар).
Ударение
ома̀ян
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
о-ма-ян
Род
мъжки
Мн. число
омаяни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на омаян

(Пряко)
  • Публиката остана омаяна от виртуозното изпълнение на пианиста.
  • Тя го гледаше с омаян поглед.
(Физиология)
  • Омаян от силното вино, той заспа на масата.

Как се пише омаян

Грешни изписвания: умаян, омъян
Пише се с о (представка о-). Я-то е променливо (омаяни).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:маяти
Минало страдателно причастие на глагола 'омая', произлизащ от старобългарски корен, свързан с магия, илюзия и заблуда.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • омаян от красота
  • омаян от билки

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.