Dumite-BG – онлайн речник за българския език

омерзителен

[omɛrˈzitɛlɛn]

омерзителен значение:

Какво е омерзителен? Който предизвиква силно отвращение, погнуса или ненавист; крайно неприятен от морална гледна точка.

1. (етика) Който предизвиква силно отвращение, погнуса или ненавист; крайно неприятен от морална гледна точка.
Ударение
омерзи'телен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
о-мер-зи-те-лен
Род
мъжки
Мн. число
омерзителни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на омерзителен

(етика)
  • Извършеното престъпление беше омерзително по своята жестокост.
  • Държанието му беше толкова омерзително, че всички напуснаха стаята.

Как се пише омерзителен

Грешни изписвания: умерзителен, омарзителен, омерзйтелен
Пише се с 'о' (представка) и 'е' в корена (мерз-).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:мерзък
Произлиза от глагола 'омерзя' (предизвиквам отвращение) и корена 'мерзък' (гнусен, лош). Коренът е свързан и с думата 'мраз' (студ), развивайки значение от 'замръзвам от ужас/студ' към 'отвращавам се'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • омерзителна постъпка
  • омерзително поведение
  • омерзителен човек

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.