омитане
[oˈmitanɛ]
омитане значение:
Какво е омитане? Действието по измитане на всичко от дадено място; цялостно почистване с метла.
1. (битово) Действието по измитане на всичко от дадено място; цялостно почистване с метла.
2. (разговорно) Бързо изяждане на всичката налична храна.
3. (разговорно/жаргон) Бързо напускане, махане от някъде; бягство.
- Ударение
- омѝтане
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-ми-та-не
- Род
- среден
- Мн. число
- омитания
Примери за използване на омитане
(битово)
- Омитането на двора отне повече от час заради нападалите листа.
(разговорно)
- Гостите се заеха с омитането на трапезата веднага щом седнаха.
(разговорно/жаргон)
- След скандала последва бързо омитане на компанията от заведението.
Синоними на омитане
Антоними на омитане
Как се пише омитане
Грешни изписвания: умитане, ометане, омйтане, омитъне
Пише се с и в корена (омитам - несвършен вид), за разлика от 'омета' (свършен вид).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:мета
Отглаголно съществително от 'омитам'. Корен 'мет-' (мета).
Употреба
Фразеологизми:
- омитане на крушите
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
