Dumite-BG – онлайн речник за българския език

опия

[oˈpijɐ]

опия значение:

Какво е опия? Привеждам някого в състояние на алкохолно опиянение; напивам.

1. (пряко) Привеждам някого в състояние на алкохолно опиянение; напивам.
2. (преносно) Въздействам силно върху сетивата или съзнанието на някого, като предизвиквам замайване, възторг или загуба на реална преценка.
Ударение
опѝя
Част на речта
глагол
Сричкоделение
о-пи-я
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
II спрежение
Възвратна форма
опия се
Видова двойка
опивам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на опия

(пряко)
  • Силното вино бързо го опи.
  • Не искаше да ги опия, а само да ги почерпи.
(преносно)
  • Ароматът на липите ме опи.
  • Успехът го опи и той стана невнимателен.

Антоними на опия

Как се пише опия

Грешни изписвания: упия, опея, опйя
Думата се пише с начално о (представка о-). Проверката може да се направи с корена на думата – пия.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:opiti
Произлиза от старобългарския глагол *opiti*, който е производен на корена *piti* (пия) с префикс *o-*. Първоначалното значение е „да накарам някого да пие до насита“, което еволюира в „да напия“.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • опия от щастие
  • опия с вино
  • опия главата

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.