Dumite-BG – онлайн речник за българския език

опиянителен

[opijaˈnitɛlɛn]

опиянителен значение:

Какво е опиянителен? Който съдържа алкохол или други вещества, предизвикващи замайване и загуба на разсъдък; упойващ.

1. (пряко) Който съдържа алкохол или други вещества, предизвикващи замайване и загуба на разсъдък; упойващ.
2. (преносно) Който въздейства силно на сетивата или емоциите, предизвиквайки възторг, наслада или увлечение.
Ударение
опиянѝтелен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
о-пи-я-ни-те-лен
Род
мъжки
Мн. число
опиянителни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на опиянителен

(пряко)
  • Той вдиша опиянителните пари на виното.
(преносно)
  • Носеше се опиянителен аромат на цъфнали липи.
  • Успехът беше опиянителен за младия актьор.

Антоними на опиянителен

Как се пише опиянителен

Грешни изписвания: опиенителен, упиянителен, опйянителен, опиянйтелен
Пише се с 'и' в корена (от пия) и 'я' (променливо я).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:пиянъ
Образувано от глагола 'опиянявам' (правя пиян) + наставка '-телен', указваща качество или способност да се извърши действието.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • опиянителен аромат
  • опиянителен успех
  • опиянителна гледка

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.