оправен
[oˈpravɛn]
оправен значение:
Какво е оправен? (с ударение: опра̀вен) Способен, находчив, инициативен; човек, който умее да се справя в трудни ситуации и да постига целите си.
1. (характеристика на личност) (с ударение: опра̀вен) Способен, находчив, инициативен; човек, който умее да се справя в трудни ситуации и да постига целите си.
2. (състояние) (с ударение: оправѐн) Минало страдателно причастие от 'оправя': който е поправен, приведен в ред или в добро състояние.
- Ударение
- опра̀вен / оправѐн
- Част на речта
- прилагателно име, причастие
- Сричкоделение
- о-пра-вен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- оправни (за прил.) / оправени (за прич.)
Примери за използване на оправен
(характеристика на личност)
- Той е много оправен младеж и бързо си намери работа.
- Трябва да си оправен, за да успееш в този бизнес.
(състояние)
- Телевизорът вече е оправен и работи.
- Леглото е оправено.
Синоними на оправен
Антоними на оправен
Как се пише оправен
Грешни изписвания: управен, опръвен
Пише се с 'о' (от прав, право). 'Управен' е друга дума (свързана с управление, напр. управителен съвет). Внимавайте за разликата в ударението според значението: опра̀вен (находчив) и оправѐн (поправен).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:прав
Произлиза от глагола 'оправя'. Като прилагателно (с ударение на А) се е лексикализирало със значение на лична способност. Като минало страдателно причастие (с ударение на Е) означава обект, върху който е извършено действие.
Употреба
Чести словосъчетания:
- оправен човек
- оправна жена
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
