опустошител
[opustoˈʃitɛɫ]
опустошител значение:
Какво е опустошител? Лице, природна сила или фактор, който причинява пълно разрушение и разорение.
1. (общо) Лице, природна сила или фактор, който причинява пълно разрушение и разорение.
- Ударение
- опустошѝтел
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-пус-то-ши-тел
- Род
- мъжки
- Мн. число
- опустошители
Примери за използване на опустошител
(общо)
- Войната е най-страшният опустошител на човешката цивилизация.
- Скакалците се явиха като опустошител на реколтата.
Синоними на опустошител
Как се пише опустошител
Грешни изписвания: опостошител, упустошител, опустушител, опустошйтел
Пише се с у (от пуст, пустиня) и о като представка.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:опустоша
От глагола 'опустоша' (превърна в пустиня/разруша) + суфикс '-тел'.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
