ораторстване
[oˈratorsfvɐnɛ]
ораторстване значение:
Какво е ораторстване? Действието да се говори публично като оратор; произнасяне на речи.
1. (пряко) Действието да се говори публично като оратор; произнасяне на речи.
2. (преносно) Празно, високопарно говорене без съществено съдържание.
- Ударение
- ора́торстване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-ра-тор-ства-не
- Род
- среден
- Мн. число
- ораторствания
Примери за използване на ораторстване
(пряко)
- Неговото дълго ораторстване отегчи публиката.
- Ораторстването пред пълна зала изисква добра подготовка.
(преносно)
- Стига с това ораторстване, кажи какво предлагаш конкретно.
Синоними на ораторстване
Антоними на ораторстване
Как се пише ораторстване
Грешни изписвания: ураторстване, ораторствуване, оръторстване, оратурстване, ораторствъне
Пише се с две о и завършва на -стване. Формата с -уване (ораторствуване) е остаряла.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:orator
Произлиза от латинската дума 'orator' (говорител), навлязла през западноевропейски езици. Наставката '-стване' е типично българска за образуване на отглаголни съществителни, означаващи процесуалност на дейността.
Употреба
Чести словосъчетания:
- празно ораторстване
- политическо ораторстване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
