основаност
[osnoˈvanost]
основаност значение:
Какво е основаност? Качеството на нещо да бъде подкрепено с доказателства, факти или аргументи; наличие на основание.
1. (право/логика) Качеството на нещо да бъде подкрепено с доказателства, факти или аргументи; наличие на основание.
- Ударение
- основа́ност
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ос-но-ва-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- основаности
Примери за използване на основаност
(право/логика)
- Съдът провери законовата основаност на иска.
- Има съмнения относно научната основаност на тази теория.
Синоними на основаност
Антоними на основаност
Как се пише основаност
Грешни изписвания: уснованост, основанност, оснуваност, основъност, основануст
Пише се с единично н (основан -> основаност). Представката е о-.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:основа
Образувано от миналото страдателно причастие „основан“ + наставката за абстрактни съществителни имена „-ост“.
Употреба
Чести словосъчетания:
- правна основаност
- фактическа основаност
- липса на основаност
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
