Dumite-BG – онлайн речник за българския език

остричък

[ˈɔstrit͡ʃɐk]

остричък значение:

Какво е остричък? Който е сравнително остър; умалителна форма за предмети с режещ или бодящ ръб.

1. (пряко) Който е сравнително остър; умалителна форма за предмети с режещ или бодящ ръб.
2. (преносно) За език или изказване: който е малко по-язвителен, критичен или прям от очакваното.
Ударение
о́стричък
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
ос-три-чък
Използване
🗣️ Разговорна / жаргонна дума
Род
мъжки
Мн. число
острички
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на остричък

(пряко)
  • Ножът е остричък, внимавай да не се порежеш.
  • Вземи този молив, по-остричък е.
(преносно)
  • Тонът му беше малко остричък за официална среща.

Синоними на остричък

Антоними на остричък

Как се пише остричък

Грешни изписвания: остъричък, устричък, острйчък, остричак
При образуване на умалителната форма от остър, гласната ъ от корена изпада.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:остръ
Произлиза от прилагателното 'остър'. При добавяне на наставката '-ичък' подвижното 'ъ' от корена 'остър' изпада (остър -> остри).

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.