Dumite-BG – онлайн речник за българския език

откачалник

[otkaˈt͡ʃalnik]

откачалник значение:

Какво е откачалник? Човек, който се държи ненормално, екстравагантно или безразсъдно; луд, смахнат човек.

1. (разговорно) Човек, който се държи ненормално, екстравагантно или безразсъдно; луд, смахнат човек.
Ударение
откача'лник
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
от-ка-чал-ник
Използване
🗣️ Разговорна / жаргонна дума
Род
мъжки
Мн. число
откачалници
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на откачалник

(разговорно)
  • Само пълен откачалник би скочил с бънджи без инструктор.
  • В този филм главният герой е симпатичен откачалник.

Синоними на откачалник

Антоними на откачалник

Как се пише откачалник

Грешни изписвания: откъчалник, уткачалник, откачълник, откачалнйк

Коренът на думата е кач (откачам), затова се пише с а.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:откачам
Произлиза от глагола 'откачам' (в преносно значение: полудявам, губя разсъдък) с наставка '-ник'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • пълен откачалник

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.