отрицателност
[otriˈt͡satɛɫnost]
отрицателност значение:
Какво е отрицателност? Свойството на величина, заряд или число да бъде по-малко от нула или да носи отрицателен електрически заряд.
1. (физика/математика) Свойството на величина, заряд или число да бъде по-малко от нула или да носи отрицателен електрически заряд.
2. (преносно) Наличие на лоши качества; негативен характер или отношение.
- Ударение
- отрица̀телност
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- от-ри-ца-тел-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Примери за използване на отрицателност
(физика/математика)
- Уредът отчете отрицателност на заряда в тази зона.
- Доказахме отрицателността на стойностите на функцията в този интервал.
(преносно)
- В критиката му имаше твърде много отрицателност и нито грам поощрение.
Синоними на отрицателност
Антоними на отрицателност
Как се пише отрицателност
Грешни изписвания: отрицателноста, утрицателност, отрйцателност, отрицътелност, отрицателнуст
Съществителните от женски род, завършващи на съгласна, не получават окончание за членуване, ако не са членувани. При членуване се пише с двойно т: отрицателността.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:отрицателен
От прилагателното „отрицателен“, което е свързано с глагола „отричам“. Коренът се връща към старобългарското *rekti (говоря, казвам).
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
