отрядник
[o'trjadnik]
отрядник значение:
Какво е отрядник? Ръководител или член на отряд (организирана група от хора с обща задача).
1. (военно дело) Ръководител или член на отряд (организирана група от хора с обща задача).
2. (историческо) Член на Доброволните отряди на трудещите се (ДОТ) в България през периода на социализма, подпомагащ милицията в опазването на обществения ред.
- Ударение
- отря̀дник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- от-ряд-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- отрядници
Примери за използване на отрядник
(военно дело)
- Отрядникът даде сигнал за настъпление.
(историческо)
- Отрядник с червена лента на ръката проверяваше документите на входа.
- Баща му е бил отрядник през 70-те години.
Синоними на отрядник
Как се пише отрядник
Грешни изписвания: отредник, утриадник, утрядник, отряднйк
Думата се пише с о в началото (представка от-) и с я в корена под ударение (променливо я).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:отряд
Производна дума от съществителното 'отряд' + наставката за деятел '-ник'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- доброволен отрядник
- главен отрядник
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
