Dumite-BG – онлайн речник за българския език

оттуха

[ot.ˈtu.xa]

оттуха значение:

Какво е оттуха? Облекчение след болка или напрежение; успокоение, отдих.

1. (поетично/остаряло) Облекчение след болка или напрежение; успокоение, отдих.
Ударение
отту'ха
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
от-ту-ха
Род
женски
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на оттуха

(поетично/остаряло)
  • След дългата скръб най-сетне намери оттуха за душата си.
  • Вятърът даде кратка оттуха на моряците.

Антоними на оттуха

Как се пише оттуха

Грешни изписвания: отуха, отоха, уттуха, оттоха

Думата се пише с двойно т (тт), тъй като е образувана от представката от- и корен, започващ с т- (срв. тухвам).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:тухна
Свързана с глагола 'тухвам' (стихвам, спирам да боля, успокоявам се) и корена 'тих'. Думата е архаична или поетична.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • намирам оттуха
  • кратка оттуха

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.